Изтичането на наши музиканти зад граница,

       
Изтичането на наши музиканти зад граница, все едно дали легално (днес все повече), или след бягство (по време на социализма), е дълготраен и резистентен развой. И е (не)равно ускорителен още от края на ХIХ век. Тогава тенорът Константин Михайлов-Стоян натрупа известност в театрите на Руската империя като първи тенор. Дори знаметнитият Шаляпин е избягвал участия с него поради по-големия триумф на бесарабския българин. По времето на Царство България цяла дузина наши оперни артисти са търсени и добре признати в най-престижните оперни театри на Европа и Америка от така наречен " първи пръстен ". Процесът продължава и при социализма, умножава се и през днешния ден. Без заплаха да създадем неточност, би трябвало да заявим, че такова стабилно българско наличие не е постигано от нито една професионална колегия през десетилетията след Освобождението и възобновената българска държавност. В самостоятелен проект, в разнообразни специалности, в разнообразни области на човешката активност има и други български триумфи, като предписание реализирани зад граница. Но само оперните ни актьори остават незасегнати от превратностите на нашата историческа орис, която за по-малко от към век и половина прави преход от османския феодализъм към капитализъм, а сетне към социализъм и още веднъж капитализъм. За този интервал ние имаме цели четири конституции, като във всяка от тях се включва цялостното или отчасти отричане на миналата. Това, както тъкмо отбелязва проф. Мутафчиев, не разрешава равномерен напредък и последователност на достиженията. И  единствено оперните ни актьори остават неподвластни на перманентните промени.      
По-масираното приключване на български музикални фрагменти стартира след Втората международна война и се разраства през 60-те години на ХХ век, когато IT технологиите са към момента в ембрионално развиване. Приживе 

огромната оперна артистка Гена Димитрова 

обясняваше по какъв начин заради многото човешки и материални жертви във войната някои от фронтовите европейски страни  изпитват изострен дефицит на музикални фрагменти и драговолно отварят границите си за техния импорт от чужбина. Особено наранени, споделяше тя, са германците в двете изкуствено разграничени страни - Германска демократична република и Германска федерална република. По силата на вековни обичаи за тях музикалното изкуство е неотделима част от националната просвета и менталните особености на народа. По-късно моят съсед и сетне сътрудник в едно от изданията на " София прес " Виктор Пасков ми разказваше най-подробно за битуването си като артист в Германска демократична република. И ми обясняваше по какъв начин във всяко населено място, отстоящо на има-няма 30-ина километра от друго, наложително би трябвало да има някакъв музикален спектакъл. В Германска демократична република и Федерална Република Германия по време на неговото образование и ранна артистична кариера към този момент работеха стотици наши музикални дейци от целия набор: музиканти, артисти, диригенти, балетисти, хореографи, педагози и впрочем. Макар и много по-малко на брой, български актьори участваха и в музикалния живот на Скандинавските страни, Австрия, Франция и други страни, гладни за музикални фрагменти. Общият им брой през 70-те години към този момент възлизаше на към 1500 души.
Точно тогава композиторът и диригент Иван Маринов, заместник-председател на Комитета за изкуство и просвета  в интервала 1972-1975 година, се реши на съществен ход. Идеята му, на пръв взор благородна, бе да върне вкъщи тези актьори и по този метод да укрепи и изведе на по-високо ходило симфоничното и оперното дело вкъщи. Той носеше револвер в джоба и драговолно го показваше на обществени места. Беше решил, нагледно казано, да реализира задачата си с един изстрел. Като резултат се стигна до изострен дипломатически скандал, неизречен от медиите и прикрит от обществеността. Оказа се, че сходна акция за най-малко два сезона би разстроила концертния и театралния живот в Германска демократична република и Федерална Република Германия. А германците обичат да възнамеряват стратегиите си отдалеко. Като разследване Иван Маринов бе заставен да напусне поста си, а смяната като че ли бе предопределена. Ведомството 

се преименува в Комитет за просвета, 

а отпред застана Людмила Живкова. Нещата започнаха да се трансформират в позитивна посока, тъй като " инфантата "  включваше в проектите си и артистичната българска диаспора. За страдание през 1969 година на път за Ню Йорк - с предопределение за помощник на Ленард Бърнстейн - диригентът Месру Мехмедов бе умрял в злополуката на ИЛ-18 в Цюрих. Но две десетилетия по-късно, в самото навечерие на следващите промени Елмира Дърварова стана първата и единствена до през днешния ден жена концертмайстор на операта " Метрополитън "  в най-големия град на Съединени американски щати.
Може би тук е мястото да споменем за един забавен, само че към този момент три десетилетия премълчаван документ. Месец преди разрушаването на Берлинската стена на бял свят излезе обемистата разработка " Прогноза за развиването на художествената просвета до 2010 година ". Тя бе дело на колектив от хабилитирани учени, управителен от Аксиния Джурова с неин заместител Ивайло Знеполски. Забележете - прогнозата бе  поръчана от тогавашното  Министерство на стопанската система и планирането, а не на културата. В този документ с изострен звук се отбелязваха неблагополучията в основаването, разпространяването и рецепцията на нашата просвета, само че за вероятностите се споделяше доста малко, а за културните промишлености още по-малко. Въпреки минусите една интелигентна посттоталитарна политика би могла да се опре на точните констатации и да се опита да извлече от тях рационалното зърно. Ако, несъмнено, Министерството на културата разработваше тактики, а не бе превърнато в разпределител на бюджета. Стана по този начин, че  когато преди 30 година стартира мъчителният преход към демократично устройство на страната, културата, в частност музиката, даде едни от първите жертви. За опрощение послужиха пазарните взаимоотношения и присъединяване на музикалното изкуство в този оборот. Новите ръководители на страната имаха напълно други грижи, а измежду тях преди всичко бе опазването 

и разпределянето на националния капитал

Никой не се досети, че културните ни достижения са неразделна част от този народен капитал, част от нашата еднаквост и даже сегмент от националната сигурност. За връзката сред образованието и културата напълно нямаше кой да им каже, без значение че още през 1981 година проф. Николай Генчев оглави Центъра по културознание (д-р Желю Желев работеше в него), а през 1991/1992 година откри катедра по културология в Софийския университет. Днес резултатите са повече от печални - всеобща неначетеност, към 250 хиляди младежи, които нито учат, нито работят, срив на завоювани към този момент културни достижения. Неграмотността си избра за утеха чалгата, която по индукция и ментална осмоза се придвижи във всички действия. Подхванатата промяна в театралното и музикалното дело замря някъде към милениума и по този начин не се докара до дъно. В резултат на това през днешния ден зад граница работят над петнайсет хиляди (15 000) наши музикални дейци - от Скандинавия до Антиподите. Ако изключим берачите на ягоди в Англия и на маслини в Гърция, в случай че се абстрахираме от неизброимото множеството на нашите мургави съграждани по света, ще установим, че вероятно единствено гилдията на българските IT експерти е по-добре показана в чужбина. При това музикантската диаспора се образова основно у нас и частично се финансира от българската страна, т.е. от всички нас, данъкоплатците. Педагози от Музикалната академия в София споделят, че в нея младежта постъпва към този момент стимулирана да се приготви колкото се може по-добре, с цел да се яви на състезания за работа в задгранични оркестри и театри. Резултатите са налице - допълнително от петдесет (50) от най-престижните симфонични, камерни и оперни оркестри по света концертмайстори, 

помощник-концертмайстори и водачи на групи са българи

Откриваме ги в Северна Америка (САЩ, Канада, Мексико), в Южна Америка (Колумбия, Бразилия), в Африка (Египет, ЮАР), Скандинавските страни, Англия, Германия, Франция, Холандия, Португалия,  Австрия, Испания,  Дания и къде ли още не. При това за своите триумфи те са се преборили с нелоялната още от " перестройката " в Съветския съюз конкуренция, която правеше дъмпинг и се ползваше както от престижа на съветската инструментална школа, по този начин и от покачвания интерес към Горбачовата   " публичност ".         
Негативите от това всеобщо приключване на музикални фрагменти са ясни за всеки, който има уши за същинската музика. Има и позитиви. Някои от тях биват привлечени и за ръководители - почетни или постоянни - на наши оркестри и оперни театри.